Представянето на България на най-значимото технологично събитие на планетата Световното изложение ЕКСПО 2010 в Шанхай за пореден път е повече от скромно, клонящо към тъпо, с примеси на бая излапани парички от някого някъде. Изложен е бутафорен макет на Лютовата къща от Копривщица (само фасадата), археологически обекти са скрити под стъклеми похлупаци, а технологично най-впечатляващи са няколкото обикновени 21′ LCD телевизора (Уау!) показващи Фотоси, филми и мултимедийни презентации. Не ме разбирайте погрешно, представяните находки са от неоспоримо значение за българската и световна история. Но начинът по който са представени може да бъде обявен като единица мярка за скука, грозота и тъпота едновременно. Обстановката в павилиона ми напомня на изпразнени щандове в РУМ по комунистическо време, чакащи зареждане. Чакрата ми подсказва, че за пореден път някой наш сънародник, но от по-виш вид, защото е политически силен, се е нагъкал с тлъсти пачки. Всички знаем, когато стане дума за събития от световен 
мащаб, дори и скромната ни родна хазна се развръзва и налива пари, за да не се излагаме пред чужденците. А този, който ги усвоява обяснява как изкуството е скъпо нещо. А за вдъхновяването (още инспириране) на идеята за Българският Павилион, изработването на Уникална Конструкция, създаването на Неповторимата Атмосфера и Български Възрожденски Дух, ще са му нужни много повече от дадените пари, но все пак ще даде всичко от себе си. И отговорникът за тази селяния се е раздал. Крал е на максимум. Откъде съм сигурен ли? Ами съгласете се, че когато човек има желание да направи нещо красиво, дори и с бюджет от 1000лв ще създаде нещо в пъти по-пленяващо от Българският павилион на Шанхайското ЕКСПО 2010. Този павилион би бил прилично изпълнение, за да се излагат в него факти за историята на някое малко провинциално градче в България. Срам, срам, нищо ново, ние сме свикнали на нагли и очевадни измами, но при такива събития блесваме пред цялото човечество. Те пък на свой ред не се впечатляват много-много, защото в по-голямата си част са ни свикнали, и само леко се усмихват. А местните китайчета са си доволни – те цъкат каквото видят, а и показваните в павилиона ни предмети и авторски видеа на кътчета от родината, дори и по такъв прост начин, си остават пленяващи. Забележете, че докато в други павилиони имаха изградени велоалеи във въздуха, висящи градини по покривите, мултимедийни спектакли от подвижни стени, спиращи дъха светлинни шоута и дизайнерски конструкции, у наше село най-голямата технологичка атракция наподобяваща досег до българския корен представляваше една чешма, чушма или чишмъ – както и да й викаме си е едно обикновено дворно кранче за вода. Все пак, най-хубавото на павилиона ни бе, че се намира в съседство с павилионите на други европейски държави, пред които се виеха километрични опашки. И така посетителите имат място къде да отдъхнат, да се охладят и да пийнат студена водичка, преди да отидат на истински привлекателните места, да изживеят допира до различните и велики националности. Новозеландците например гръмко се гордели с кивито и заложили цялостната си концепция на него. Ще кажете – глупаво. Не знам какво е, но когато е поднесено по запомнящ се начин, основният ефект е постигнат – да се запалят тези хора да посетят някога държавата ти или да поиксат да инвестират в нея. А пък на Българският щанд и дума не бе казана за кисело мляко и бабини ти деветини. Ние скромно си мълчим за млякото, за българската роза имало подготвени някакви сувенирчета и видео клипче. Ех, че якооо! Ми тъй ми, да кажем НЕ! на сложните лабиринти от форми, конструкции и макети, водни съоражения и светлинни ефекти. Да кажем ДА! на простотата и пошлостта. Абе павилионът ни си е изиграл ролята – да се снимат представителните лица с държавни постове и да начертаят пътя ни в техните планове пред репортерите(а).
Все пак трябва да уточня, че фасадата на павилиона ни е прилична. Но вътрешността си остава със съвсем малко по-добра от самодейно ученическо изпълнение в поредица часове по трудово обучение.
Слава Богу, извън нашия позорен павилион предприемчиви родолюбци са отворили ресторант с типично българска кухня, където се предлага майсторски сготвена вкусна храна. Съдържателите с гордост уточняват, че ресторантът няма общо с Българския павилион. И правилно, това само по себе си е добра реклама.
Чужди павилиони
