Честит Рожден Ден!
Кликни, ама само ако наистина-наистина си рожденик! 
Live from Washington DC – Ramo Ramo!!! :D
На живо по случай 14ти Февруари от Вашингтон: U2 – Ramo, Ramo, druže moj (mashup)
Песента изисква много пиене! Честит Трифон Зарезан и наздраве!
О, Лидъл!
Един актуален тъжно-смешен:
Магазин „Лидл“. От ранни зори тълпи се трупат пред вратата. С лакти и нокти по-смелите си пробиват път напред. По някое време напрежението ескалира и хората започват да крещят към шефовете:
- Бананите ще свършат. Не може ли по-бързо? Пуснете ни.
Шефовете, които не са очаквали подобен наплив, кършат ръце и мислят как да излязат от ситуация. След още няколко часа положението става нетърпимо, хвърчат линейки, кметицата вика полиция. Хората пак крещят:
- Пуснете ни, иначе ще изпотрошим магазина.
Шефовете се оттеглили на съвещание и след малко обявили решението:
- Добре, ще влезете всички, но на входа на магазина сме сложили един едър борец. За да влезете, трябва да ви опъне.
Без да му мисли много, мъж от тълпата се провикнал:
- По-добре сложете двама, за да върви по-бързо опашката.
*****
О, Лидъл!
Три часа бабички и лелки
пред входа му чакат. Сивите панелки
трепетно повтарят на Тотю гласът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по плочките криви
и тела се блъскат, и псувни изливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Данчето Фандъкова сочи входа пак
и вика: „Търчете! Ниски са цените!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Банани!“ мощно въздуха разпра.
Лидълът отвръща с други вик: ура!
И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди висящи на щанда да сложи
и един банан повеч в торбата да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят,
персоналът жално ги моли да спрат.
…
Няма вече олио! Има хекатомба!
Всеки банан меч е, всяко киви – бомба,
всяка стока – удар. Всяка душа – срам.
Свинско и сланина изчезнаха там.
….
Персоналът тръпне, друг път не видели
така да се блъскат овци подивели.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ кварталът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
срамът му дивен като някой ек
от дупка на дупка и от век на век!
*****
Москва. Зимата. 1960 г. Пред магазина за месо опашка от 50 човека. Магазинът още не е отворил.
7:00 ч. московско време. Магазинът отваря врати. Излиза управителят: „Другари! Моля за търпение! Месото е на път, ще има за всички. Моля да спазвате реда!“
10:00 ч. московско време. Вече е светло. Опашката се е удвоила. Излиза управителят: „Другари, току що ми съобщиха че месото вече влиза в Москва. Обаче, другари месото е малко, така че моля, другарите безпартийни да проявят разбиране и да се разотидат! За тях ще има месо, но утре!“
14:00 ч. московско време. Слънцето преваля. Опашката стои, макар в нея да са вградени само проверени другари с партийни билети. Месото го няма. Излиза управителят: „Другари, началството се обади току що. Месото пристига, но няма да стигне за всички. Така че моля другарите, които не са чекисти да проявят разбиране и да се разотидат. За тях ще има месо също… Но утре.“
16:00 ч. московско време. Слънцето е залязло. Спуснал се е кучи студ. Но опашката пред магазина за месо стои. Чакащите са само чекисти. Излиза управителят на магазина и казва: „Другари чекисти! Вече сме само наши. Няма какво да се лъжем – днес месо няма да има! Разотивайте се, за да наберете сили утре да се наредите пак на опашката!“
Опашката се разпръсква бавно в разни посоки. Чекистите мърморят: „Ей, безпартийните пак се уредиха първи, мамицата им!“ 
Коледното настроение на Coca-Cola тръгва от България
Международен екип от над 30 души натовари коледните камиони на Кока-Кола с празнично настроение от България. Традиционната коледна реклама на Coca-Cola за 2010г. е изцяло заснета в България. Песничката се изпълнява от Нора Караиванова. Снимките са правени в студио „Бояна”, в къщата на Наталия Симеонова и в Борисовата градина. Дядо Коледа е Иван Петрушинов. Сред известните лица, които участват в рекламното видео са симпатичната ТВ водеща Деси Банова, Дидо Мачев и още куп български актьори и модели. Клипът ще обиколи целия свят
Източник: http://www.ekrana.info, bTV Новините
Спешно да откриеш Форестър над дъгата
Тази нощ Нова телевизия ми направи приятна изненада с един от любимите ми филми Finding Forrester (aka „Forrester – Gefunden!“ – Германия; „Да откриеш Форестър“ – България). Епичен филм! Режисьор Гус Ван Сант. В главните роли си партнират Шон Конъри и Роб Браун. Сценарият е на Майк Рич.
Първо искам да предурпедя тия двамата, дето ми четат блога, да не си пускат следващите видеа сутрин или през деня, а само щом слънцето е залязло.
(Първото видео е трейлър и може да се прескочи)
След горната мелодия не се сдържах да ви върна към последният епизод на сезон 8 от силния някога сериал Спешно отделение и финалните сцени с д-р Марк Грийн.
„No rest for the weary, Carter…“ (Няма почивка за уморения, Картър)
От Русия с Любэ
Любе – По Высокой Траве (Alfa)
Любэ – Давай за
Любэ – Берёзы
Любэ – Ты неси меня река
Любе – Позови Меня Тихо По Имени
Любе – Там за туманами
Любэ – Конь
Любэ – Не валяй дурака, Америка
Любэ – Солдат
ЛЮБЭ – Младшая сестренка
Любэ – Давай наяривай
Абу Даби и България строят писта за Формула 1 край София
„Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и шейхът на Абу Даби Мохамед Абдул Жалил ал Блюки подписаха днес, 30 август, в София, Споразумение за икономическо сътрудничество. Негово превъзходителство е президент на държавната компания ЕАBG (Emirates Associate Business Group).
Първият проект по двустранното сътрудничество, чиито детайли ще бъдат разгледани в най-близко време, е възможността за изграждане на писта за Формула 1 край София с прилежащите й инфраструктура и съпътстващи дейности. За целта ще бъде създадена съвместна компания, в която страната ни ще участва с апорт на земя.“
Ама много хубаво, но защо пак край София. Толкова много пустееща земя има в тази държава, безработни хора; красиви местности, планини, реки, море – природа. Магистралите се строели все по-усилено и пак наблъскваме всичко в столицата. Явно политиката е следната: да оправим поне София, там икономиката да цъфти, а останалите части то България ще ги издържаме на социални помощи и пенсии от данъците на софийските капитали. Не става въпрос за някаква провинциална завист, но обект от такъв мащаб не се строи често и е шанс да съживи някой икономически умрял район.
Cold Case – любими финали на епизоди.
И като сме започна ли със Забравени досиета… Магичен сериал, емоционален шедьовър. Подарявам ви някои от любимите ми финали на епизоди. Някъде четох мнение, че с тези мелодии даже и пресичащи пешеходци да се заснемат, ще изглежда силно въздействащо. Няма националности, няма раси, няма икономически класи, всичко е просто човешко.
Забравени досиета – пародия
Обожавам този сериал и това само ми изостря апетита да се посмея за негова сметка
